Старобългарски речник
длъгъ 
длъгъ -а м 1. Парично задължение, дължима сума, дълг млосрдвавъ же гъ раба того. пѹст   длъгъ отъпѹст емѹ М Мт 18.27 ЗI А СК въсад  въ темьнцѫ. доньдеже въꙁдастъ емѹ весь длъгъ М Мт 18.30 ЗI А СК 2. Прен. Грях, прегрешение ꙇ отъпо(у)ст намъ длъгꙑ нашѧ. ѣко  мꙑ отъпѹштаемъ длъжънкомъ нашмъ М Мт 6.12 З А СК дшѧ длъгꙑ стѧꙁаѩ СЕ 57b 21 а тѧжъшѧѩ мѣт маш длъгъ. отъ оца на страшънѣмъ. ꙇ необнънѣмъ сѫдш хвѣ СЕ 91а 19 по длъгѹ  по ьст ὀφείλων По повелята на дълга и на честта нъ по длъгѹ  по ьст. съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов С 463.24 М З А СК СЕ С Гр ὀφείλημα δάνειον χρέος εὐϑύνη ὀφειλή τὸ ὀφειλόμενον Нвб длъг остар диал ВА Дюв НГер МлБТР дълг ОА АК Бот НТ ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ