Старобългарски речник
гꙑбат
гꙑбат
-гꙑблѭ
-гꙑбл҄еш
несв
1. Загивам, погивам
колко намънкъ отъца моего. ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ
М
Лк 15.17
З
А
2.
Прич. сег. деят.
гꙑблѧ
a) ἀπολλύμενος
За хранителен продукт — който се разваля бързо
дѣлате не брашъно гꙑблѭщее. нъ брашъно прѣбꙑваѭщее въ жвотѣ вѣьнѣемь
М
Йо 6.27
З
b) Загиващият, който е обречен на гибел
като същ. м. ед
нъ ꙁволвъ твомь мⷧ҇демь. не прѣꙁьрѣт гꙑблѭщааго. н блѫдѧщааго оставвъ
СЕ
78b 6
Изч
М
З
А
СЕ
Гр
ἀπολλύμαι
Нвб
Срв
гина, гибна
остар
гибел
ж