Старобългарски речник
гѹрꙗ 
гѹрꙗ -ѩ м ЛИ Гурий — християнин, умр. мъченически заедно със Самон в Едеса [дн. Урфа в Турция], пров. Осроена, по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 15 ноември мⷺ҇ца ноѩⷠ҇ д҃ꙇ҃ стааго ѣкова апла брата стаго оана. евстⷸ҇а.  стъх спопѣдьнⷦ҇. гѹрѩ самонъ  авва А 127а 17 мѣⷰ҇ тоⷤ҇ еї. стꙑхъ сповѣдънкъ. гюрѧ самонꙑ  авва У IIа 3 Изч А У Гр Γουρίας гюрꙗ