Старобългарски речник
грѣшьнкъ 
грѣшьнкъ -а м Грешник ꙇ се мъноѕ грѣшънц  мꙑтаре. пршедъше въꙁлежаахѫ съ смъ М Мт 9.10 З, А, СК. Срв.Мк 2.15 М З А СК се прблж сѧ годна. ꙇ снъ скꙑ прѣдаатъ сѧ въ рѫкꙑ грѣшънкомъ М Мт 26.45 З, А, СК. Срв.Мк 14.41 М З А СК не прдъ прꙁъватъ праведънкъ. нъ грѣшънкꙑ въ покаане М Лк 5.32 З А СК вь дѣлѣхъ рѫкѹ своею ѹвѩꙁе грѣшьнікъ СП 9.17 тако погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ СП 67.3 прꙁꙑваѩ праведьнкꙑ на стъбѫ. ꙇ грѣшънкꙑ на покаане СЕ 74а 12—13 ѣко не хощеш съмрът грѣшънкѹ. нъ обращенью  жвотѹ СЕ 101а 21—22 на хръбьтѣ момъ коваахѫ грѣшнц С 113.11 аште бо о дномь грѣшнцѣ каѭшт сꙙ. радость бꙑваатъ на небес  по ꙁем С 490.3 М З А СК СП СЕ С Г Гр [ὁ] ἁμαρτωλός грѣшънкъ грѣшнкъ Нвб грешник ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА