Старобългарски речник
господьн҄ь 
господьн҄ь - прил притеж 1. Божи, на Бога, господен се же емѹ ѹмъшльшѹ. се анћлъ гнь въ сьнѣ ѣв сѧ емѹ глѩ А Мт 1.20 СК, Б. Срв. С294.6 ꙇ се анћлъ гнь ста вь нхъ. ꙇ слава гнѣ осѣ ѩ М Лк 2.9 З А СК ѹготовте пѫть гнь М Мк 1.3 З, А, СК, Б. Срв.Мт 3.3 М А СК ѣко съконьашѧ сѧ вьсѣ по ꙁаконѹ гню. въꙁвратшѧ сѧ въ галлеѭ М Лк 2.39 З А СК  по тѡмъ въходтъ патрархъ. съ ъстънꙑм мощъм. крта гнѣ Е 30б 11 глаⷭ҇. ҃. словесемъ гне Е 38б 14 се оі гні на боѩщіхъ сѩ его. СП 32.18 хвалте їмѩ гне СП 112.1 блнъ грѩдѫі въ імѩ гне СП 117.26 Срв.Мт 21.9 М, ЗI, СК; С 328.21 С329.3 дхъ стꙑ .. съ нбсе надъ главѫ гнѭ сънде СЕ 3b 14 ꙁапрѣщаетъ т ꙇменемъ гнемь трѧсавце ... слабѣшѣ вꙿсѣхъ ѩꙁь СЕ 45а 17 ті вамъ бѫдѫтъ сѫдьѩ по гнѹ словесі К 1а 7 не могоште (!) слꙑшаті. нъ паданьемь своѭ немоштъ намъ покаꙁашѧ ї сілѫ іспѹштъшаго гласъ. ꙁьрі ѹже клюбьствьѣ гнѣ К 5а 23 прѣбꙑшꙙ же въ тѫ ношть веселꙙште сꙙ. о накаꙁан господьн҄ С 75.30 отъ ѹдесъ къ ѹдесемь господьн҄емъ С 318.12 то глагол҄еш пѣсн л господьнꙙ не пош. на ꙁем штѹжде. а л пасхѫ господьнѫ творш на ꙁем штѹжде С 419.1, 2—3 см же тако. нъ  пае схъ. въ адѣ бꙑваѭштемъ. бꙑваѭштемъ же  говорꙙштемъ вьсѣмъ.  трꙙсѫштемъ сꙙ. ꙗко господьн҄е пршьств. сама прѣсподьнꙗа прѣсподн҄мъ дот хотѣаше С 467.29 ꙗкоже ( въ) съдрав трѹдолю(б)ъвьньі по(с)пѣшен(м)ь гнь дѣлес(ъ) покаꙁоват ЗЛ Iа 7 2. Като същ. господьн҄е ср ед τὰ δεσποτικά Господарското тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго.  господьн҄е растрошвъшааго С 370.11 лѣто господьн҄е прѩтьно [прѩто] ἐ᾿νιαυτὸς κυρίου δεκτός В Стария завет — 50–ата година, в която според Левит [25.8—54] ще се възстановят правата, свободата на израилтяните; щастлива година дхъ гнь на мьнⷺ҇. егоже раді помаꙁа мѧ ... проповѣдат лѣто гне прѩтьно А Лк 4.19 СК рабъ господьн҄ь [ὁ] δοῦλος [ τοῦ] κυρίου, ὁ δοῦλος τοῦ ϑεοῦ Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин тꙑ пае вꙿсѣхъ трепещѭщ. ꙇꙁбѣгн ꙇсего (!) раба гнѣ. вѣрѹѭщааго въ мѧ гне СЕ 46а 2 рѣхъ т ꙗко крьстꙗнъ смъ.  аꙁъ  вьс с. ѧже вдш братѭ моѭ. прлѹаꙗ же не мамъ нъ раб гн смъ С 100.9 шъдъ ѹбо въ к҄есарѭ. скаше раба господьнꙗ артемона С 225. 5 раба господьнꙗ ἡ δούλη κυρίου Последователка на християнското учение; тази, която вярва в Бога; християнка рее же марѣ. се раба гнѣ. бѫд мьнѣ по глѹ твоемѹ М Лк 1.38 З А тѣло господьн҄е ϑεόσωμος Който се отнася до божието тяло, който принадлежи на божието тяло о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха ... ꙇ сьні гі нашего гробьнѣмь К 12а 33 храмъ господьн҄ь οἶκος κυρίου Църква, храм божи се нꙑнꙗ блствіте гѣ. вьс рабі гні. стоѩштеї въ храмѣ гні СП 133.1 Срв. СП134.2 М З А СК Б Е СП СЕ К С ЗЛ Гр [τοῦ] κυρίου [τοῦ] δεσπότου δεσποτικός [τοῦ] Χριστοῦ τοῦ Σωτῆρος [τῆς] Σιών Нвб госпо̀ден остар ОА ВА АК Бот НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА господний ВА НГер