Старобългарски речник
горкон 
горкон -ꙗ м ЛИ Горконий — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ. сух ... їѡанъ. га. аѳанасї. горкон. ѹалъ. ѹлꙗн С 69.11—12 Изч С Гр Γοργόνιος