Старобългарски речник
гобьꙃь 
гобьꙃь -ꙗ ср Обилие, изобилие, плодородие въꙁлож на нѧ блгвене твое. ꙇ владѫщмъ м. подажд спне твое. да мѫще гобеꙁе твое. подадѧтъ  нщмъ СЕ 13а 4 Изч СЕ Гр εὐϑηνία гобеꙁ Нвб Ø