Старобългарски речник
гнѣвьнъ 
гнѣвьнъ -ꙑ прил Гневен, разгневен въꙁъвавъ ѭ гнѣвъномъ лцемъ ... повѣждъ м рее ѡ мар ... же т сꙙ сълѹ ... отъкѫдѹ се стъ С 240.25—26 Изч С Гр. a ὐστηρός гнѣвънъ Нвб гневен ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гневний ВА НГер гнявен ДА