Старобългарски речник
гнт 
гнт -гнѭ -гнш несв Гния, разлагам се [образно] не могѫ бо цѣленѣ ѹлѹт. ѣꙁвѣ гнѭщ въ срц моемь СЕ 67b 26—68а 1 Изч СЕ Нвб гния ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ