Старобългарски речник
вѣрьствоват
вѣрьствоват
-вѣрьствѹѭ
-вѣрьствѹш
несв
Вярвам, приемам за вярно, за истина [някакво свидетелство, факт и под.]; убеден съм в истинността на нещо
аште не вждѫ въ рѫкѹ го ꙁнамен гвоꙁдннꙑхъ не мамъ вѣрьствоват. да вждѫ свома ома повѣдано вам ... т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес
С
500.25
вѣрьствѹмъ ꙗко то сътворш
С
507.12
обскахъ рѫкѫ стнѫ обрѣтохъ. свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ. не нъ м съкаꙁа вѣд ... не вѣрьствовахъ рекшмъ сѫпротвхъ сꙙ апостоломъ
С
510.21
Изч
С
Гр
πιστεύω
Нвб
Срв
вярувам
остар
ОА
ВА
НГер
РБЕ