Старобългарски речник

вьсьнъ

вьсьнъ -ꙑ прил вьсьнꙑ градъ Градец, паланка бꙑстъ нѣкꙑ отъшъльць. вь веснѣѣмь градѣ. порфулѡвъ валцамѣ С 514.7 Изч С Калка от гр κωμόπολις весьнъ Нвб Ø