Старобългарски речник
вьсевдѧ 
вьсевдѧ -ѧ прич прил Който вижда всичко, всевиждащ како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло. т съгрѣшт прѣдъ богомь ... дѣѣш нѣстъ вьсевдꙙштꙗ сла божꙗ. съмотрꙙшт вьсе. С 366.13 Изч С Гр ἐποπτικός Нвб всевиждащ ОА ВА Срв всевидец ВА ЕтМл