Старобългарски речник
вьрѣт 
вьрѣт -вьрѭ -вьрш несв Бликам, извирам, тека гда отцемъ  матеремъ. стоьнцѣхъ водънꙑхъ. пркладама бѣхѫ оеса.  акꙑ сьребро слъꙁꙑ вьрꙙштꙙ капаахѫ по лантама на ꙁемьѭ С 397.25 Изч С Гр καχλάζω Нвб Срв [из]вирам