Старобългарски речник
въсꙑн҄ень
въсꙑн҄ень
-ꙗ
ср
Осиновяване
братꙗ вьс не отъ дного дноѧ рожден. нъ отъ въсꙑн҄енꙗ дѹховьнааго. въ съвькѹпл҄ен же любьвьѭ сам сꙙ съетавъше
С
84.20
Изч
С
Гр
υἱοϑεσία
въсꙑн҄ен
Нвб
Срв
[о]синовение
остар
ВА
