Старобългарски речник
въсмрьдѣт сѧ 
въсмрьдѣт сѧ -въсмрьждѫ сѧ -въсмрьдш сѧ св Вмириша се, осмърдя се вьсмръдѣшѩ сѩ ї съгнішѩ ранꙑ моѩ. отъ лца беꙁѹмѣ моего СП 37.6 Срв. СЕ76а 12—13 Изч СП СЕ Гр προσόζω вьсмръдѣт сѧ Нвб всмърдя се ОА ВА ЕтМл АР РБЕ всмърдявам се ОА ВА Дюв НГер ЕтМл АР РБЕ