Старобългарски речник
въпрошень 
въпрошень -ꙗ ср 1. Питане, разпитване о въпрошен кесарстцѣемъ М 43b 16 о въпрошен гн къ фарсѣомъ М 77а 22, З130b 18 блаженꙑ же кодратъ ꙁад ꙁа вьсѣм стоѧ. не дръжмъ нкꙑмъже къ въпрошеню анѳѹпата. пръвꙑ вьсѣхъ. велкомъ гласомъ отъвѣштавааше С 99.10—11 ꙿто ѹбо сътворѫ прꙁъвавъ л въпрашаѭ. л прѣжде въпрошенꙗ облѫ С 240.23 Въпрос.  по сеⷨ҇ прводⷮ҇ѧ хотѧщаⷢ҇а пострѣщ.  въпрашаетъ . ꙇерѣ глѧ. въпрошене. ьто прде братре прпадаѩ къ стѹмѹ олътарю СЕ 86b 18 въпрⷲ҇о. прѣбꙑваеш л въ манастꙑр СЕ 87а 8 2. Измолване о въпрошен тѣлесе гнѣ М 44а 6 М З СЕ С Гр ἐπερώτησις ἐρώτησις αἴτησις въпрошене Нвб въпрошение книж остар ВА