Старобългарски речник
въорѫжт сѧ 
въорѫжт сѧ -въорѫжѫ сѧ -въорѫжш сѧ св Въоръжа се егда крѣпъкꙑ въорѫжь сѧ хрантъ. своі дворъ. въ мрѣ сѫтъ ꙇмѣньѣ его З Лк 11.21  вдѣвъ ѧ въорѫжьшꙙ сꙙ  ѹготовьшꙙ сꙙ. на прѣдьлежꙙштаꙗ неьстꙗ ... въскра глаголꙙ. мѫж потрьпте С 26.26 Образно. нъ въорѫж сѧ вѣроѭ. ꙇ прѣпоѣш сѧ твръдѭ. постомь  бьдѣнемь. побѣдт врага СЕ 84а 22—23 прѣт холюбꙿе. бесъблаꙁна море жтское. крстомь въорѫжь сѧ СЕ 84b 2—3 Изч З СЕ С Гр καϑοπλίζομαι ἔνοπλος Нвб въоръжа [се] ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР РБЕ въоружа [се] остар РБЕ