Старобългарски речник
вънѣ 
вънѣ нареч предл I. нареч Отвън, навън, вън рее же къ немѹ. еднъ. се мат твоѣ  братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ хотѧще глт къ тебѣ М Мт 12.47 З ꙇдете же  обрѣтете жрѣбецъ првѧꙁанъ пр двьрехъ. вьнѣ на распѫт М Мк 11.4 З аште л мѫжь т госпожде вьнѣ стъ. то л богъ мо ошълъ стъ с н҄мь С 366.15 т овꙑ готовꙑ с н҄мь вьндошꙙ. овꙑ же вьнѣ ꙁатворшꙙ сꙙ С 374.18 вънѣ стоꙗт За християнин, на когото е наложено църковно наказание [епитимия] — стоя вън от църквата по време на литургията аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт. такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е СЕ 69а 7 II. Като предл. С род. За означаване на положение извън границите на даден предмет: извън, вън от тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прѩтъ мѫкѫ Е 34а 8—9 тѣмже ѹбо да сходмъ к немѹ внѣ стана. поношенїѣ его носѧще Е 34а 11 прдѣте ѹбо вьс да радѹмъ сꙙ о г ... нктоже да не невѣстъ сьрѣтенꙗ цѣсара. да не вьнѣ рътога ꙁатворенъ бѫдетъ С 319.16—17 а овьца вьнѣ оградꙑ блѫждааше С 498.29 погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло. вьнѣ стѣнъ на ꙁападъ града С 538.4 М З А СК Е СЕ С Гр ἔξω ἔξωϑεν вьнѣ внѣ Нвб въня Дюв Срв вън