Старобългарски речник
въньꙁнѫт 
въньꙁнѫт -въньꙁнѫ -въньꙁнеш св Забода, забия въꙁвратіхъ сѩ на страстъ егда воньꙁе мі трънъ СП 31.4  повелѣ прнест огн҄ь ...  паулѹ съвꙙꙁат рѫцѣ  ноꙁѣ.  колъ желѣꙁнъ въврѣт междѹ рѫкама  ногама.  вънъꙁнѫт вь ꙁемьѭ С 2.23 Изч СП С Гр ἐμπήγνυμι καταπείρω вънъꙁнѫт воньꙁнѫт Нвб Срв внижа, внизвам несв ОА ВА РБЕ