Старобългарски речник
въꙁѧть 
въꙁѧть -ꙗ ср Възвисяване в нравствено отношение, въздигане покланѣѭще колѣна въ мрѣ. гю помолмъ сѧ ... ѡ вьꙁѧте намъ. ꙇ оставлене грѣхомъ. ꙇ поꙁнане твоеѩ благодѣт. гю СЕ 60а 24 Изч СЕ Нвб Ø