Старобългарски речник
въꙁꙗрт сѧ 
въꙁꙗрт сѧ -въꙁꙗрѭ сѧ -въꙁꙗрш сѧ св Разяря се, разгневя се въꙁъꙗрвъ же сꙙ анѳупать рее къ н҄емѹ. по вьсемѹ поту погѹбьѭ тꙙ С 112.17 въꙁьꙗрвъ же сꙙ кьнꙙꙁъ повелѣ ꙁвест  С 164.21 Изч С Гр ϑυμόομαι въꙁъꙗрт сѧ въꙁьꙗрт сѧ Нвб възаря се, възарявам се ЕтМл Срв [раз]яря се