Старобългарски речник
въꙁвѣꙗт 
въꙁвѣꙗт -въꙁвѣѭ -въꙁвѣш св По–вея, подухна, полъхна ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ.  вьꙁвѣашѧ в(р)ѣтр. ꙇ нападѫ на храмнѫ тѫ М Мт 7.25 З, А, СК. Срв.Мт 7.27 М З А СК рекше ꙗкоже югъ. топлѣ вьꙁвѣꙗвъ помрьꙁъшѧѧ водꙑ. на прьво стъство водъно прводтъ ...  акꙑ югъ вьꙁвѣꙗвъш благодѣть хрстосовѫ на прьво стьство прведе нетьлѣньꙗ С 349.6, 10 Изч М З А СК С Гр πνέω ἐπιπνέω вьꙁвѣꙗт Нвб Срв вея ОА ВА РБЕ