Старобългарски речник

въꙁавдѣт

въꙁавдѣт -въꙁавждѫ -въꙁавдш св Завидя някому тꙑ спръва адамѹ въ породѣ въꙁавдѣ.  сладъкꙑѧ сласт въкѹсвъша. горьцѣ сьмрьт прѣдастъ го съмрьт С 389.1 Изч С Гр βασκαίνω Нвб Срв завидя