Старобългарски речник
въгнѣꙁдт сѧ 
въгнѣꙁдт сѧ -въгнѣждѫ сѧ -въгнѣꙁдш сѧ несв Загнездя се в нещо [образно] гі вꙿседръжтелю. неꙁдрееньне. ꙇ вꙿсемогꙑ. тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сѧ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола. ꙇ потвор твое соꙁъдане СЕ 56a.13 Изч СЕ вьгнѣꙁдт сѧ Нвб вгнездя се ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ