Старобългарски речник
въвѣст 
въвѣст -въвѣшѫ -въвѣсш св Окача, закача, провеся вътре в нещо повелѣ анѳупатъ прнест врѣтште.  вьсадт  вь н҄е.  скопат ровъ.  вьвѣст  вь н҄ь вь врѣтшт.  бт . посохам С 112.4 Изч С Гр ἐμβάλλω [вар. τίϑημι] вьвѣст Нвб Срв [про]веся