Старобългарски речник
враьбьнъ 
враьбьнъ -ꙑ прил Целителен, лекуващ веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платовъ. рѫцѣ слѣпꙑхъ цѣльбьнѣ. хромꙑхъ враъбьнѣ.  прьст ѫꙁам сътврьжден бѣахѫ С 431.20 Изч С Гр ϑεραπευτικός враъбьнъ Нвб врачебен остар ВА МлБТР РРОДД врачебний остар ВА