Старобългарски речник

вдьць

вдьць -а м Очевидец, свидетел, зрител на съраꙁѹмѣн прѣславьнѣ събꙑвꙿшхъ сꙙ о н҄ею. прдошꙙ тѣхъ вдц.  славьꙗхѫ о всѣхъ ба С 569.2 Изч С Нвб видец остар МлБТР ЕтМл Срв [оче]видец