Старобългарски речник

вельꙗдъ

вельꙗдъ -ꙑ прил вельꙗдъ ловѣкъ Чревоугодник, лакомник мⷧ҇о ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡпрощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго СЕ 36а 10 Изч СЕ вельеѣдъ Нвб Срв вели и яд