Старобългарски речник
вельмѫдроват
вельмѫдроват
-вельмѫдрѹѭ
-вельмѫдрѹш
несв
1. Изказвам разсъжденията си мъдро, уверено
вельмѫдрѹѧ же алеѯандрь рее. тꙑ с богъ крьстꙗнескъ ... прд къ мьнѣ грѣшнѹмѹ. покаж ꙗко мꙙ тво велко стъ
С
159.10
2. Възгордявам се в мислите, разсъжденията си
сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ
С
522.11
вельмѫдрѹѭщаꙗ
ср
мн
μεγαλοφροσ´υνη
Възгордяване
такъ веланьꙗ о себѣ вельмѫдрѹѭштхъ плодъ. тако бо аште не бꙑ нкоже страст себѣ поработлъ
С
522.5—6
Изч
С
Гр
μέγα φρονέω
Нвб
Срв
велемъдър
остар
ЕтМл
БТР
РБЕ
велемъдрие
ср
ЕтМл
велемъдрост
ж
ЕтМл
велемъдро
нареч
ЕтМл
велемудър
ОА
РРОДД
велемудрен
ВА