Старобългарски речник
валерꙗнъ 
валерꙗнъ -а м ЛИ Валериан — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний. Пр. на 9 март прскъ. ѳеодѹл. еутух. флауін. леѡнт. агг҄. аетї. нкал. хѹдон. ладї. канꙿдтъ. ѳеѡфл. валерꙗнъ. с вьс ѧт бꙑвъше отъ воводъ С 69.17 Изч С Гр Οὐαλλεριανός Нвб Валериан м ЛИ СтИл,РЛФИ