Старобългарски речник
бѣшенъ 
бѣшенъ -ꙑ прил Бесен, обхванат от бяс, от зъл дух вꙑ бо бѣсън сѫште нꙑ цѣломѫдрънꙑѧ бѣшенꙑ мьнте С 116.16 бѣшенъ л с алеѯандре рее. аꙁъ не бѣшѫ сꙙ. нъ боѭ сꙙ бога С 157.8—9 Изч С Гр μαίνομαι Нвб Срв бесен ОА ВА АК НТ Бот НГер БТР АР РБЕ ДА