Старобългарски речник
брънѩ 
брънѩ -ь ж мн Броня, доспехи ꙇ облѣц  вь брьнѧ правъдꙑ. ꙇ веселѣ твоего СЕ 94а 2 одѣетъ сѧ въ маньтнцѭ. неꙁълобью. ѣко въ брънѧ правъдꙑ СЕ 97а 18—19 Изч СЕ Гр ϑώραξ брьнѧ брънѧ Нвб Срв бръня остар ВА Дюв МлБТР ЕтМл броня ОА ВА МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ