Старобългарски речник
брдъкъ 
брдъкъ -ꙑ прил Остър, суров бѣаше же  въꙁдѹхъ стѹденъ.  асъ брдъкъ. къ веерѹ бо бѣаше дьн С 76.14 нѣстъ бо тъьна похоть пльтьнаꙗ мѣнꙿнѣ. нъ плътьнаꙗ пртьаш [погр. вм. брдьаш] пае  мѫьнѣш С 371.27—28 Изч С Гр δριμύς брдькъ Нвб бридък ЙЗ,Зас Срв брѝдам несв ЕтМл бридѝ ’вее остър студен вятър’ безл ДА