Старобългарски речник
богородца 
богородца -ѧ ж Богородица мⷺца марⷮ҇ ҃д҃ благовѣщене стѣ бці мар А 145 a 5 мⷰ҇ѣ ҃ рождьство бц СК 126a 11 мⷧотвам стꙑѩ брцѧ СЕ 14a 18 (съ градь ꙁд)аемъ  дѣлаемъ їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско(мь  п)омощїѫ  молтвамї прѣстꙑѧ владцѧ нашеѧ бцѧ В 4 А СК У Е СЕ С В Калка от гр Θεοτόκος Нвб богородица ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Богородица МИ ВК,Мя