Старобългарски речник
богомрьꙁъкъ
богомрьꙁъкъ
-ꙑ
прил
1. Който мрази Бога
нъ негодовааше. не хотꙙшт ност на себѣ богомръꙁъкꙑхъ ждовъ
С
485.8
; на въставшхъ на н҄его вльшьбоѭ. богомрьꙁъкꙑхъ срацнъ
С
567.22—23
2.
Като същ.
богомрьꙁъц
м
мн
οί ϑεοστυγεῖς
Онези, които мразят, ненавиждат Бога
бол҄ьша дѣла множаша ѹдеса покаꙁалъ. да понѣ тако ѹставтъ бомрьꙁькꙑхъ нестовьство
С
482.8
Изч
С
Калка от
гр
ϑεοστυγής
богомръꙁъкъ
богомрьꙁькъ
Нвб
богомързък
книж
остар
МлБТР
ЕтМл
богомърский
ВА
богомерзък
ВА
РБЕ
РРОДД
богомерзский
ВА