Старобългарски речник
богатт сѧ 
богатт сѧ -богащѫ сѧ -богатш сѧ несв 1. Богатея, ставам богат тако  събраѧі себѣ. а не въ ба богат с СК Лк 12.21 2. Прич. сег. деят. като същ. богатѧще сѧ м мн [οἱ] πλουτοῦντες Онези, които са богати, които са натрупали състояние алѫштѧѩ сплън благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпѹст тъштѧ М Лк 1.53 Изч М З СК Гр πλουτέω Нвб богатя̀ НГер МлБТР БТР богатя [се] ВА МлБТР ЕтМл