Старобългарски речник
блѧдьнкъ 
блѧдьнкъ -а м Бърборко, празнословец нѣкотор ꙁавстѭ пострѣкам. ѧꙁꙑъна  блꙙдьнка  нарцаѭ С 276.24 Изч С Гр φλήναφος Нвб Срв бледословец остар МлБТР ЕтМл