Старобългарски речник
багодатьнкъ 
багодатьнкъ -а м Този, който дарява блага, милости  томѹ сꙙ покланꙗлъ ... стннѹѹмѹ снѹ. отъ отьца благодатьнкѹ.  млосръдѹ млоствѹ С 176.5—6 Изч С Калка от гр εὐεργέτης Нвб Срв благодател м остар ВА МлБТР