Старобългарски речник
благодат
благодат
-благодамь
-благодас
св
Окажа милост, извърша благодеяние
аꙁъ же на млость твоѭ надѣахъ сѧ ... поѭ гю благодавъшюмѹ мнѣ
СЕ
74а 7—8
Изч
СЕ
Гр
εὐεργετέω
Нвб
Срв
благодател
м
остар
ВА
МлБТР