Старобългарски речник
благовоньнъ
благовоньнъ
-ꙑ
прил
Който издава приятна миризма, благоуханен
се жена въ градѣ ꙗже бѣ грѣшьніца ... прнесъш стьклѣнцѫ благовоньнꙑ маст
С
391.10
Изч
С
Гр
πολύτιμος
Нвб
благовонен
книж
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
благовонний
ВА
