Старобългарски речник
бестѫжьнъ
бестѫжьнъ
-ꙑ
прил
Който понася мъка, болка и под. без оплакване
послѣдѹѩ повелѣнемь его. въ ꙁабьдѣнѫѭ молтвѫ. въ бестѫжъное пощене
СЕ
89а 25—26
Изч
СЕ
бестѫжънъ
Нвб
Ø