Старобългарски речник
беꙁѹмьнкъ 
беꙁѹмьнкъ -а м Безумец ѡ о(..)нꙑ беꙁѹмьне раꙁдрашаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ К 12а 16 Изч К Гр πανάϑλιος Нвб безумник ВА НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ ДА