Старобългарски речник
беꙁбѣдьнъ
беꙁбѣдьнъ
-ꙑ
прил
Който не е изложен на опасност, който е в безопасност
рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ. да т доведѫ дьнесь паствꙑ беꙁбѣдънꙑѧ
С
503.5
Изч
С
Калка от
гр
ἀκίνδυνος
Нвб
безбеден
остар
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
РРОДД
РБЕ
