Старобългарски речник
багърт 
багърт -багърѭ -багърш несв Багря, оцветявам в червено гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше С 397.16 Изч С Гр φοινίσσω Нвб багря ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА