Старобългарски речник
афрканъ 
афрканъ -а м ЛИ Африкан — християнин, умр. мъченически заедно с Теренций, Помпий и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април месѣца марта к҃. мѫка свꙙтꙑхъ. терентꙗ. афркана.  помпꙗ С 174.10 кнꙙꙁъ ... повелѣ терентꙗ  афркана ... въ вънѫтрьн҄ѫ тьмнцѫ вьврѣшт С 177.13 повелѣ беꙁаконънꙑ кнꙙꙁъ терентꙗ.  фркана [погр. вм. афркана] првест С 181.7 мѫена же бꙑвъша свꙙтаꙗ. терент  афрканъ ... пр црѹ  томтелю. дека.  ѹалерꙗ С 185.15 Изч С Гр ᾿Αφρικανός фрканъ Нвб Африкан м СтИл,РЛФИ