Старобългарски речник

антфонъ

антфонъ -а м Антифон — богослужебна песен, която се пее поред от двата клироса, като се повтарят стиховете ант҇ в҃. въскѫѫ бже отърїѫлъ нꙑ ес до конъца Е 31б 17 сїѧ же антфѡнꙑ по Е 27а 18  по сеⷨ҇ наьнⷮ҇ѫ. ант҇. въ глⷭ҇а. г҃ стхера пръваа СЕ 83b 14 анът҇ в҃ блаженⷩ҇ъ глⷭ҇а г҃ СЕ 85b 4 Е СЕ От гр ἀντίφωνον анътфонъ антфѡнъ Нвб антифон църк ВА ЕтМл МлБТР