Старобългарски речник
антохꙗ 
антохꙗ -ѩ ж МИ Антиохия [дн. Антакия в Турция] — главен град в пров. Сирия, основан ок. 300 г. пр. н.е. от Селевк I Никатор [312—280 г. пр. н.е.], наречен в памет на баща му Антиох събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ. отъ алеѯандрѧ тмоѳе. отъ ерѹсалма же курлъ.  мелет отъ антѡхѧ С 201.12 Изч С Гр ᾿Αντιόχεια антѡха