Старобългарски речник
аморѣскъ 
аморѣскъ -ꙑ прил ЛИ Аморейски, който се отнася до аморейците — старозаветно племе, водещо началото си от Амор — четвъртият син на Ханаан [Бит 10.16] їꙁбї црѩ крѣпъкъї. сіога црѣ аморѣїска. ї вьсѣ цсрва ханааньска СП 134.11 Срв.135.19 Изч СП Гр τῶν ’Αμορραίων От евр Emōri аморѣїскъ Нвб аморейски, аморейский остар ВА