Старобългарски речник
альн 
альн -ѧ ж Кошута, сърна  то глагол҄ѫштѹ правьдьнкѹ. дна отъ мьн (погр. вм. альн, Север., с. 232, бел. под линия) сѫштхъ въ лаодк҄. вь пскѹп градѣ. слѣдвъш въ слѣдъ го прде въ к҄есарѭ С 232.30 Изч С Гр ἔλαφος Нвб алне ОА МлБТР ЕтБАН РБЕ ДА алненце умал ОА НТ МлБТР ЕтБАН РБЕ