Старобългарски речник
ает 
ает -ꙗ м ЛИ Аетий — един от 40те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ .. сломъ м҃ ... а се мъ мена. дометꙗнъ ... леѡнт. агг҄. аетї. нкал С 69.15 Изч С Гр ᾿Αέτιος аетї Нвб Аетий остар ВА